12.04.09

Шегата на пролетта

Тръгнахме от вечер: той - с двуцевката и патрондаша, аз - с раницата и две завити на „кравай" одеяла. На Ибър спахме в една запусната говедарска колиба, по-право - аз, а той будуваше край огъня, за да не пропуснем оня час и половина преди зората, когато глухарите пеят в съседната борова гора и зашеметени от любов, стават плячка на ловците.
В два и половина той ме събуди, а в три, залостени зад една престаряла борика, зачакахме песента на глухарите; той - разтреперан от ловна страст, аз - от сутрешния хлад. Три часъ; часът в който започват да гаснат звездите. Невидими лъчи размиваха тъмнината между клоните на тъмнозелените борики, върхарите им заличаха, откриха се постепенно дърветата и гората престана да бъде нощна наежена гора. Уморени от дългата прегръдка с небето, баирите кротко се отпуснаха. Една въздишка на омора долетя откъм Ибър и донесе миризма на пряспа, на трева изгнила, есенешна, миризма на старо, смесена с миризма на зелено и тръпчиво.
Около три и половина звездите огаснаха. Останаха най-любопитните само, които искаха да видят на всяка цена какво ще стане с ловеца и глухаря. Дъх е затаила и гората, изглежда, че дърветата свидетели на една такава драма, подозираха нашите намерения.
Сред тази необикновенна тишина изведнъж долетя особен звук, едно потракване, наподобяващо удари на сухи пръчки. Лицето на ловеца се изопна, очите му заискриха, той пролази напред и стиснал пушката в ръцете си, отправи поглед към бориката, която се чернееше в ляво. Понаведох се и забелязах една едра птица, ошарена великолепно, с криле отпуснати и шия проточена, как захласнато пееше.
Много е да се каже „песен" на сухото потракване, което петелът издава, ако само то се чува, без глухарят да се вижда, но видите ли как целият той как трепере като струна заедно с песента, странните за ухото на човека кухи звукове придобиват друга сила и звучене, превръщат се в призив и нежност, в молене страстно и любов. Без да усеща нашето присъствие, петелът пееше, поспираше да си поеме дъх, а след това започваше отново със същия унес и със същата страст, при което перушината на главата му настръхваше, очите му блаженно се затваряха.
Призивът му не остана току-тъй, напразно. Дочу се плясък на криле и до великолепния мъжкар кацна сива пърхава кокошка. Глухарят бързо я приближи, погали я с крилото си, подмина я, върна се и я „брисна"с другото си крило. Тя срамежливо се извърна, но той насочи главата си срещу нейната и започна ситно да пощипва всяка перушинка по врата и, сякаш я сресваше.
Ловецът, който се беше примерил в глухаря, свали чифтето и захласнат в перипетиите на флирта,като че забрави за каво бяхме дошли до тази чука. Лицето му се беше размекнало, очите, разсветлени от възхищение, не мигаха. Но ето че красивата и вдъхновена игра изведнъж прекъсна: в един внезапен порив на съгласие мъжкарят и женската отлетяха и се шмугнаха в гъсталака.
Късно беше за ловеца да се прицелва и стреля. Спогледахме се развеселени и зачакахме друг глухар.
Зората беше зачервила хоризонта с един пурпур нежен и необикновен, който странно наумяваше за огненочервения пурпор в перата на отлетелия глухар. Малки облачета в бухнали дантелени гащи се строяваха, за да дочакат своя слънчев господар. Дърветата се повдигаха на пръсти и се надпреварваха кое по-първо да посрещне изгрева. Скалите на Ибър - сънени и сиви, се бяха пробудили и зачервили. Дори и в тях, тромавите и безстрастите, раждането на деня беше събудило едно мило и стеснително вълнение. В тая минута пиленце някакво се обади и с гласче тънко и неуверено подаде сигнал да се събудят всички птици. То зачурулика, а след него - всички - хор от различни гласове, в който нямаше нищо хорово. Нямаше една мелодия, защото всяко пиле пееше за себе си, по свои ноти, но понеже всички пееха за едно исъщо - за прослава на гората, за възхвала на зората, - песента им се сливаше в една единствена.
От хралупата на съседната борика се подаде сънена бяла муцунка, провряха се мустаци и ние видяхме една катерица да примигва на виделината. Тя скочи след това до края на клона и започна да се мие. Орел един отхвърча, като че ли хвърлен от пашка, и започна да кръжи над скалите. Кълвачът, строг и съсредоточен, както винаги, удари „телеграф"до всичко живо да посреща изгрева.
Отговори му отсреща овчи хлопатар и поляната изведнъж побеля от овце. Вятърът полъхна и донесе аромат на цветя. Цвят в борова гора! Това пък откъде? Озърнах се и забелязах зад нас една глогина, накичена с бели нежни цветове - една невеста засрамена, сред строгите и сериозни сватове, която мамеше с аромата си бръмбари, мушици и пчели.
От гъсталака долетя звук на меко перпелене и тихо къткане, наподобяващо кикот. Глухарят беше започнал „сватбата"и нямаше никакво намерение да се връща под дулото на чифтето. Спогледахме се с ловеца, станахме и започнахме да слизаме под смълчаните дървета към пътеката. Случи се тогава нещо, на което мъчно бих повярвал, ако друг ми го разказваше: където да се появяхме, гласовете на птиците пойни замълчаваха. Катерица избяга през глава, кълвачът спря да бие „телеграфа". Където и да минехме, всичко живо се стъписваше ...
... Ловецът - ловец нали е - всичко разбра, сгъна страшната си пушка и я сложи в калъфа.
- Разбират, че минава злодей!
И пак продължихме надолу.
Слънцето внезапно се показа. Чак тогава се обади и чучурката на Елова чешма и запелтечи припряно едно нескончаемо „браво" и „благодаря". „Браво на поета, браво на поета и ловеца !"- запяха млъкналите птици. „Браво" - подкрепи ги кълвачът и гръмна цялата гора от „браво" и „благодаря".

Николай Хайтов
Шумки от габър

15.08.08

Беглика free fest показа модел за устойчиво поведение

Сред борови иглички, прохладата на язовир Голям Беглик, лъчите на родопското слънце и не малко количество кал първото издание на Беглика Фест показа, че е възможно да живеем в хармония с природата, макар все още да ни е трудно. Седмица след приключването на феста все още отзвучават звуците на хора и птички, свирните на майстор Колю, подрънква сготвеният от Мерудия "Боб в гърне". Още помним вълнуващото мокро изпълнение на Уикеда и несъмнено - концерта на Теодосий Спасов. Някои може би се изплашиха, че с врявата сме прогонили глухаря, но неговите местообитания отстоят на 10-15 км от пространството на феста.

Беглика Фест показа, че природоопазването е възможно, че в България има млади хора, за които активният легинг и безспирният биринг не са единствените спортове, които могат да се практикуват в планината. Светлинка в тунела има, въпреки че все още палехме огньове на непозволени места, а разделното изхвърляне на отпадъците се оказа задача, непосилно тежка.

Беглика Фест издържа теста за икономически самоиздържащ се фестивал, в който основният ресурс се оказа трудът на доброволците и желанието на младите хора да направят нещо истинско и да запазят природата чиста. Затова благодарим най-вече на всички, които се включиха в подготовката и организацията на фестивала - кой с каквото може, а също и на всички хора, които си купиха фланелки на феста.