Разказ за Челика
„Лятно време играехме много челик. Това е една игра с дървено парче, около педя дълго и в двата края заострено, като молив и тояга. Удря се парчето на земята в някой от краищата, за да отскочи във въздуха и се удря с тоягата, за да се изпрати колкото може по-далеч. В общи линии челикът се играеше така:
В очертан на земята неголям кръг (на равно място без трева) се поставя челикът, който прилича на самун хляб със заострени върхове. Според договорка можеше да си го поставиш или се подхвърляше и ... както падне. С тоягата играчът удряше някой край, за да подскочи челикът във въздуха, и го удряше повторно, за да го изпрати надалеч.
Обикновено имаше право от новото място на още един удар (без да променя положението на падналия челик). Състезаваха се двойки, но играчите бяха неопределен брой. Който изпрати по-далеч чилика от двойката, остава, а загубилият отстъпва място на друг. В крайна сметка, победител се считаше последният останал, но до това рядко се стигаше - обикновено се трупаше в личната сметка (и имидж) колко играчи си победил в играта.
Спомням си смътно и друг начин на игра, но почти не го играехме. На определено разстояние от началния кръг се начертава дълга черта - граница. Изпращаш челика само с един удар към нея и се мереха крачки от него до линията - ако си я прехвърлил, ти се прибавя броят, ако не си я достигнал, се вади. Не играехме така, главно защото много бързо се стигаше до разправии (вкл.и юмручни) - "крачките" бяха много "относителна" мярка...
Играта изискваше доста широко място и я играехме най-често на футболното игрище край града."
A story for the Chelik
Summertime we plaid a lot of Chelik. This is a game where a wooden piece is used, one span wide and two ends of it sharp- pointed like a pencil or a stick. The piece of wood is hit with a stick on the earth at the one, or at the other end, so that it can jump in the air and it must be hit again in order to be thrown as far, as can be. Basically the rules of the game were the following: At a smooth place on the earth, without grass, was outlined a small ring. The piece of wood (Chelik), resembling a piece of bread, could be put or thrown in the ring according to what is agreed. A player with a stick hit the one end of the Chelik, so that it could jump in the air and he had to hit it again in order to throw it away.
Usually the player had the right to hit once more but he could not change the position of the Chelik that had fallen on the earth. Usually teams consisting of two players competed but the number of participants was unlimited. The player, who succeeded to send the Chelik further, remained in the game, this one who lost, gave up his place to ahother. The player, who remained last, was considered the winner of the game, but it rarely happened. Usually every participant accumulated in his private account (image) how many players he had defeated in the game.
I vaguely remember another way of playing the game, but it was not popular. At a certain distance from the ring it was drawn a long line - a limit. You send the Chelik with one strike to the line and the distance to the limit was measured by steps. If the Chelik went over the line - the steps were added, if it was before the line -they were taken out. But we didn`t play often in this way, because we very fast began to quarrel. The steps were relative measures. The game required a lot of place and we usued the football field to play.
