Челик
клик за по-голяма снимка :: click to enlargeклик за по-голяма снимка :: click to enlargeклик за по-голяма снимка :: click to enlargeклик за по-голяма снимка :: click to enlarge

Разказ за Челика
„Лятно време играехме много челик. Това е една игра с дървено парче, около педя дълго и в двата края заострено, като молив и тояга. Удря се парчето на земята в някой от краищата, за да отскочи във въздуха и се удря с тоягата, за да се изпрати колкото може по-далеч. В общи линии челикът се играеше така:
В очертан на земята неголям кръг (на равно място без трева) се поставя челикът, който прилича на самун хляб със заострени върхове. Според договорка можеше да си го поставиш или се подхвърляше и ... както падне. С тоягата играчът удряше някой край, за да подскочи челикът във въздуха, и го удряше повторно, за да го изпрати надалеч.
Обикновено имаше право от новото място на още един удар (без да променя положението на падналия челик). Състезаваха се двойки, но играчите бяха неопределен брой. Който изпрати по-далеч чилика от двойката, остава, а загубилият отстъпва място на друг. В крайна сметка, победител се считаше последният останал, но до това рядко се стигаше - обикновено се трупаше в личната сметка (и имидж) колко играчи си победил в играта.

Спомням си смътно и друг начин на игра, но почти не го играехме. На определено разстояние от началния кръг се начертава дълга черта - граница. Изпращаш челика само с един удар към нея и се мереха крачки от него до линията - ако си я прехвърлил, ти се прибавя броят, ако не си я достигнал, се вади. Не играехме така, главно защото много бързо се стигаше до разправии (вкл.и юмручни) - "крачките" бяха много "относителна" мярка...
Играта изискваше доста широко място и я играехме най-често на футболното игрище край града."

 

Народно читалище Бъдеще сегаs